психотерапия, психолог, психотерапевт, психоаналитик

психотерапия, психология, психоанализа
Психотерапия за възрастни и деца    

Психотерапия за възрастни и деца
Психотерапия за възрастни и деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  Via-Internet











  • Компютърна зависимост


    Уважаема г-жо Шумкова,

    Моя приятелка, Ви открила в Интернет. Обаждам ви се с надежда, че евентуално бих могла да намеря човека, който да помогне на моя син да преодолее зависимостта си от компютърните игри. Той е на 24 г. Но аз не мога да открия онзи механизъм, който да му повлияе благотворно. Той играе по цяла нощ, а сутрин, когато аз ставам и излизам на работа, ляга да спи. Не ми позволява да разговарям с него по проблемите му. Затваря се в стаята си, пуска музика и не ми дава достъп до себе си. Преди време го уволниха Peter Jansen`s masterpiece заради неизпълнени проекти. Вече никой не иска да се занимава с него. Дори не се храни. Ако аз не му приготвя и сервирам храната, няма да си извади ядене от хладилника. Почти не се къпе и не си сменя дрехите. Не излиза извън къщи. Никаква физическа дейност не извършва. Всичките му зъби са развалени, не мога да го накарам да отиде на зъболекар. Не мога да разговарям с него - той демонстративно заявява, че неговият живот не ме интересува, да си гледам моя живот. От фирмата му предлагаха да запише за нейна сметка колеж по графичен дизайн в Пловдив, за да се усъвършенства и да има документ за специалност - той отказал. Всичко това аз разбирам от другите хора. Оказа се,че от 3 месеца ме лъже, че продължава да работи. В голяма безпътица съм, не зная какво и как, по какъв начин да му помогна. Той не позволява на никого да му се помогне. С никого не споделя нищо. Ще ви бъда много благодарна, ако можете нещо да ме посъветвате. Лошото е,че ние живеем в Смолян. Тук не зная специалист, който би могъл да му помогне. А не съм в състояние да го изведа от къщи и да го закарам където и да е било дори в града, камо ли в Пловдив или София. На практика е израснал без баща, защото баща му живее в друг град и не поддържа връзка със семейството си, не се е интересувал от него. Аз, а и жените изобщо, не мисля, че имат някакъв авторитет за него. Както е дръпнат и горделив, в същото време е с изострена чувствителност и много уязвим. Винаги е бил много труден за общуване, но сега е стигнал до крайност.Не допуска никого до себе си. Въобще не зная какво да правя. Не мога да се справя.Не мога да си представя един млад човек на 24 години, способен и интелигентен, с цялата сила и възможности на младостта си, така да си пропилява живота като него. Не пожела да учи. След като завърши гимназия, записа висше, но не изкара и първия семестър - не ходеше на лекции, нито на изпит.....
    T.Pусева.
    Смолян
    25 Януари 2009г.

    Уважаема г-жо Русева,

    Дълго време мислих как да отговоря на Вашето писмо. В крайна сметка реших, че Вие сама ще трябва да изберете какъв път да поемете.
    Трябва да знаете, че устойчивото желание на синът Ви да работи и да промени живота си е единственото условие неговата психотерапия да се случи. Посещението при специалист е втората стъпка от тази промяната,първата трябва да я направи той сам. Работата на терапевта е да му помогне да извърви пътя, а не да го убеждава, че промяна е наложителна. Пиша Ви това, защото любовта и грижата към пациент със зависимост, кара семейството да привижда своето искане за промяна като реално желание на своя син или съпруг, но това не е така. Заради натиска от семейството пациентът се ангажира в терапия, но фиктивно.
    На практика, той не работи на пълни обороти в терапия, пропуска срещи, несъзнателно симулира желание за промяна и също толкова енергично саботира, себе си и психотерапевта. Резултатът от всичко това е, че семейството се разочарова от специалиста, а пациентът остава с един коз повече - "Ето, нали опитах, нищо не се получи, какво още искате от мен?" или "Ето, никой не може да ми помогне, това е, такъв съм си". Някои пациенти и семейства се отказват на този етап и търпят ситуацията. Други обикалят кабинет след кабинет и все повече се отчайват, защото "изход няма, няма кой да помогне". Изходът е у сина Ви и само там. Ако той иска да го открие ние сме насреща да помогнем да стигне до него и излезе от лабиринта на зависимостта.
    Синът Ви не е достигнал до момент, да поиска да се раздели с компютъра. Това не означава, че Вие сте безсилна да работите за промяна. Както видяхте от написаното и вече сте се убедили от своя опит натискът върху сина ви не води до нищо освен до втвърдяване собствената му позиция.

    Единственият вход през, който може да мине тази промяна сте Вие.
    Когато хората живеят заедно те се напасват един с друг като зъбчати колела - всяко действие на единия предизвиква реакция у другия и обратното. От Вашето писмо оставам с впечатлението, че в момента синът Ви диктува ситуацията в къщата. Това не е добре нито за Вас, нито за него. Вие бихте могла да започнете индивидуална работа с психотерапевт, за да отвоювате постепенно, без конфронтация, но категорично, контрола в семейството. Само така синът Ви ще изгуби този чудесен комфорт, който си е създал и който му позволяа да залепва безгрижно пред компютъра. Постепенно с промяната във Вас самата, той на свой ред ще бъде принуден да промени нещо в себе си.
    Ако искате да опитате този подход има различни начини да започнете работа със специалист. Изпращам Ви координати на колеги в гр.Пловдив и гр.Ихтиман. Кабинет ВИА може да Ви предложи вариант за работа по телефон (БТК) или видео-връзка чрез SKYPE и в двата случая трябва да се обадите предварително на телефона ни, за да си запишете час за консултация.
    Както казах и в началото, сама ще изберете кой е Вашият път за промяна.
    Желая Ви успех.
    Ирина Шумкова

    VIA