Как да говорим с децата за предстоящия развод и други трудни моменти от света на възрастните.
Здравейте,
Имам прекрасно семейство вече от 15 г., никога не е имало скандали или разправии. Преди 4 дни съпругът ми ми поиска развод. Обяснението му е ревност от наш близък семеен приятел. Не подлежи на обяснения, че връзката ни е само като приятели. Не желае да потърси консултация с психотерапевт и е решил да сложи край на съвместния ни живот. Децата ми са в пубертета - две момиченца на 12 и 14 години. За тях ние сме прекрасното семейство, и двамата сме много грижовни и те много ни обичат. Моля Ви посъветвайте ме как да поднесем тази лоша новина на децата ни и какви могат да бъдаг рисковете от това действие. Силно се надявам да отговорите на писмото ми , отчаяна съм и съм много уплашена.
Благодаря Ви предварително.
Писмото на г-жа Маркова Понеделник, 2008, Юни 9
Уважаема г-жо,
От писмото Ви научаваме, че до този момент Вие сте била относително удовлетворена от брака си и в семейството Ви е имало общо взето добра атмосфера. Разказвате ни, че доста неочаквано, на фона на това семейно съществуване, съпругът Ви е заявил своето недоволство и протест и Ви е поискал развод. От Вашият разказ оставаме с впечатление, че тази му реакция е по-скоро спонтанна и свръхемоционална, отколкото обмислено решение. Възможно е да грешим в преценката си, тъй като не сме разговаряли с Вас или съпруга Ви. По тази причина не знаем дали ще се стигне до реален развод. При всички случаи между двама Ви са се появили трудности, които няма да останат незабелязани от децата. Както сама се досещате, не е добър вариант на децата да се казва - "ние ще се развеждаме", а после "ние няма да се развеждаме". От друга страна трябва да им се каже нещо за това, което се случва вкъщи. Децата Ви са големи и вече са наясно, че когато хората живеят заедно имат периоди на щастие и трудни моменти. На този етап е редно да им кажете, че между Вас двамата са се появили трудности (не е нужно да се навлиза в подробности), които предстои да разрешите сами като възрастни. Кажете им открито, че още нямате яснота какво ще се случи в бъдеще, но така или иначе предстои труден период, в който майка им и баща им ще бъдат ядосани, тъжни, раздразнителни и вероятно често ще се карат. При всички случай двамата сте техни родители и това няма да се промени. Те ще могат да продължават да Ви търсят за помощ и подкрепа, а проблемите между Вас няма да намалят любовта, която всеки един от двамата изпитва към тях.
Едва, когато стане ясно, че решението за развод е неизбежен или бракоразводното дело наближи своя край, едва тогава коректността изисква децата да бъдат уведомени за това. Не Ви съветваме отсега да хвърляте бомбастични изявления като "Ние с баща Ви ще се разделим". Не препоръчваме, също така децата да бъдат питани от когото и да било ( роднини, служебни лица и други доброжелатели) "При кого искаш да живееш ако мама и татко се разведат?" или нещо от типа "Ще ти липсва ли татко / мама, ако вече не живее при Вас?". Подобни въпроси са точно толкова адекватни колкото въпроса "Кой крак си обичате повече - левия или десния?". Надяваме се писмото ни да Ви е било полезно и да подпомогне Вас и близките Ви в този сложен за семейството период. Винаги можете да се свържете с нас за разговор и да зададете въпросите, които Ви вълнуват?
Екипът на Психологически кабинет BИА Ви желае приятен ден!
Начало
Имам прекрасно семейство вече от 15 г., никога не е имало скандали или разправии. Преди 4 дни съпругът ми ми поиска развод. Обяснението му е ревност от наш близък семеен приятел. Не подлежи на обяснения, че връзката ни е само като приятели. Не желае да потърси консултация с психотерапевт и е решил да сложи край на съвместния ни живот. Децата ми са в пубертета - две момиченца на 12 и 14 години. За тях ние сме прекрасното семейство, и двамата сме много грижовни и те много ни обичат. Моля Ви посъветвайте ме как да поднесем тази лоша новина на децата ни и какви могат да бъдаг рисковете от това действие. Силно се надявам да отговорите на писмото ми , отчаяна съм и съм много уплашена.