психотерапия, психолог, психотерапевт, психоаналитик

психотерапия, психология, психоанализа
Психотерапия за възрастни и деца    

Психотерапия за възрастни и деца
Психотерапия за възрастни и деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  Via-Internet











  • За тревогите на една майка
    за психиатрията, психосоматиката
    и прехода към зрелостта

    Уважаема г-жо Павлова
    Ще започна от края на Вашето писмо, а именно: “Най-големият ми страх е, че ако го заведем на психиатър много лесно биха му сложили някаква диагноза, най-малкото невроза, депресия, да не говорим за нещо по-сериозно. Аз искам да помогна на сина си, ако има действително нужда от това, но се страхувам от грешна диагноза, която ще бъде присъда за цял живот. А пред него е бъдещето, той е едва на 17 години” Страхът Ви от консултация със специалист е основателен и в същото време не изцяло. Разбирам, че досега контактите Ви с лекари по проблемите на сина Ви не са дали задоволителен резултат. Разбирам недоверието Ви към психиатричните диагнози Вие вероятно сте имали възможността да се убедите в това сама. Психиатрията е добра в диагностиката на тежки психотични заболявания и понякога постига добри резултати при лечението им. По всичко личи, че синът Ви не страда от такова в момента (тук трябва да отбележим, че преди наш специалист да е видял и беседвал със сина Ви не бихме могли да се ангажираме с категоричност, че той е или не е психично здрав във термините на психиатрията.)

    Психиатрията, често не успява да се справи добре със диагностиката и лечението на проблемите на онези хора, които се намират някъде посредата между болестта и доброто здраве. Разбирате ли, хората не се делят на психично здрави и психично болни. Такакакто хората не се делят просто на черни и бели. Истината е, че всеки от нас е в различна степен психически здрав, така както всеки има тен на кожата едни са по-бели от нас, а други по-мургави. Дори мулатите и негрите са различно черни. Това е един опростен пример, но се надявам да можете да ме разберете правилно. Психиатрията не работи добре при тази група хора, които се намират между болеста и здравето. Тези дни получих поредното доказателство за това. В резултат на прием на медикаменти психичното и физическо здраве на такива пациенти се влошава рязко независимо от ниските дози. Причината е, че симптоми, като тези на сина Ви са резултат от вътрешен, неосъзнат душевен конфликт, а не от липса на конкрентни химични вещества в мозъка. Хора с такива проблеми е добре да не приемат лекарства, дори успокоителни, а са се обръщат към психотерапевт. Психотерапията е типа помощ, който дава резултат при тази средна група хора. Разбира се, терапията е дългосрочен метод за разликаот психиатрията, но дава по-устойчиви резултати. Трудното тук идва от факта, че пациента, в случая синът Ви, трябва да желае тази помощ в някаква степен. Докато психиатрията може да бъде принудителна, психотерапията не. От Вашите писма ми се струва, че момчето не гори от желание да разговаря със психолог. Той среща сериозни проблеми в израстването, които иска да реши колкотосе може по-самостоятелно. На пръв поглед изглежда, че се справя добре – има добър успех, социални контакти и т.н. Реалността обаче е друга налице са симптоми – задушаване и неконтролирано изпускане на урина съчетани с депресивност. От опита си съдя, че е възможно тези симптоми и да отминат, защото рано или късно психичното напрежение,което ги поражда ще бъде сложено под контрола на волята. Това, обаче, не означава, че душевният проблем ще изчезне. Той ще се отложи във времето и след няколко години ще се върне от ново под формата на високо кръвно налягане, аритмия, сърдечни проблеми, язва или друго. От писмата Ви съдя, че синът Ви е такъв тип нервна система, която е склонна да превръща психичните проблеми във телесни. Ако се върнете назад във времето, може би ще откриете потвърждение на това. Боледуваше ли често като малък ? Имал ли е проблеми с УНГ, които трудно са се поддавали на лечение ? Как той прие тръгването на детска градина или ясли?

    Ако смятате, че е добре синът Ви да ни посети, можете да му покажете сайта ни в интернет и дори можете да му покажете нашата кореспонденция ако желаете. При първото Ви посещение е препоръчително да дойдете всички заедно – Вие, съпругът и децата Ви. Записванията се правят на 088 63 53 614.
    В заключение ми се иска да обърна внимание на мнението на съпруга и дъщеря Ви по отношение на тревогите Ви. Имам чувството, че съпругът Ви има доверие в капацитета на семейството и най-вече на сина Ви, да се справи с предизвикателствата на възрастта, това е добре. Това, което може да се окаже част от проблемите на сина Ви, обаче, е голямата успешност на хората, с които живее. Описвате себе си, дъщеря си и съпруга си като силни личности, дали пък това не е проблем за сина Ви, който може би не се преживява като такъв? Възможно е той страда, че не може да бъде такъв силен и уравновесен като баща си? Добре би било ако синовете вярват, че един ден ще надминат посиженията бащите си, синът Ви има ли такава вяра?
    Надявамe се това писмо да е било полезно за Вас, въпреки, че то не може да замени реалната консултация с психотерапевт. VIA


    Писмото на г-жа Павлова
    от 30 Декември 2005г.

    Здравейте!

    Открих адреса Ви в интернет и реших да потърся помощ. Надявам се да ми отговорите. Проблемът се отнася до сина ми, който е на 17 години. От една година се оплаква от неволно изпускане на съвсем малки количества урина, което не е свързано с болка, позиви и усилия. Направихме пълни изследвания и цветна снимка при двама уролози, които са категорични, че проблемът не е урологичен. Насочиха ни към невролог във връзка с изкаран менингоенцефалит от сина ми на 3 годишна възраст, след варицела и без остатъчни проблеми. Неврологът не откри никакви неврологични изменения и предположи, че се касае за нервновегетативна дисфункция. Изписа му успокоително лекарство, което синът ми пи 1 месец, но проблемът остана. Освен това от септември се оплаква от силно чувство на недостиг на въздух. То се проявява през деня и на моменти е особено мъчително. Направихме му изследвания за астма и пулмологът е категоричен , че няма такава. От 1-2 месеца синът ми е в особено потиснато настроение, не се усмихва, не говори, стои в стаята си сам, на всичките ни въпроси отговаря, че няма проблеми и причина да се чувства тъжен, че това е нормалното му състояние.Многократните ми опити да говоря с него за психичното му състояние и настроението му,започнаха да го изнервят. Той е отличен ученик в Математическа гимназия, няма промяна в успеха си, нито има нарушения в съня и апетита.Семейството ни е нормално, всички сме живи и здрави, няма стресови събития около него. Просто стана мълчалив, затворен и потиснат. Много се притеснявам да не би всичко това да са симптоми на психично заболяване. Ако откривате нещо тревожно, много Ви моля да ме насочите как да му помогна. Или може би това е просто временна криза на пубертета?




    a sculpture of Giacometti