психотерапия, психолог, психотерапевт, психоаналитик

психотерапия, психология, психоанализа
Психотерапия за възрастни и деца    

Психотерапия за възрастни и деца
Психотерапия за възрастни и деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  Via-Internet











  • Защо в България
    никога няма да е същото
    и прехода към зрелостта

    Уважаема г-жо Кръстева
    От писмото Ви разбирамe, че сте силно притеснена за сина си. Смятаме, че не само странният му навик и неуспехите в университета са причина да се свържете с нас. Изглижда има и други неща които Ви безспокоят в неговото поведение, но няма думи за тях и остават някъде между редовете. Тези “неща“ е добре да бъдат обсъдени в разговор, за да не останат недоизказани и да продължават да ви тревожат. Вие сте усетила, че в подобни ситуации родителските напътствия, и съвети изострят обстановката. Това не е случайно. Вашият син на възраст, когато трябва да открие отговорите на много въпроси сам : Какво иска да прави? Какъв иска да бъде? Сам или с някой? Колко самостоятелен иска да бъде ? Колко далече или близо до своите родители? Въобще на Вашият син му предстои да порастне в психологическия смисъл на думата. И понеже порастването е самотен процес родителите нямат друг избор освен да приемат и понесат с достойнство известна доза агресия и омраза от страна на децата си. (Гризането на ноктите, провалянето на изпитите, неуспехите са актове на директна и индиректна агресия насочени към самия него, а не към родителите. ) Тази агресия и омраза са другата страна на любовта към родителите. Те се появяват и в отговор на реалното порастване, което налага момчето да остане само и да се превърне в мъж с всички произтичащи от това зъдължения и ограничения. Даваме си сметка, че това звучи шокиращо за родителите, които са любящи и търпеливи. Омразата и агресията ще отшумят във времето, но са необходими сега. Чрез тях младежът може да се отдели от родителската прегръдка и да открие в себе си мъжа. Трудностите идват от там, че той трябва да усети и сам открие какво иска да прави. Трябва да чуе своите желания. За съжаление днес младите хора са силно затруднени да открият собствените си желания. В България сме свикнали да протектираме децата – да ги караме да учат, да ги запишем в добро училище, да им “уредим”апартамент, да им купим кола, да им помогнем да си намерят добра работа с връзки и т.н. Цялото общество функционира по тази схема и родителите несъзнателно участват в това, защото “така се прави”. В Америка нещата са други. Там обществото проповядва, че можеш да бъдеш такъв какъвто искаш да бъдеш, независимо от проихода си – т.е. от миналото и семейството си.( Няма да коментираме тук, до колко това е реално и да колко е идеология) Въпросът, който изниква е Какъв искам да бъда, след като мога да бъда “такъв какъвто искам”? Това е въпрос на самоопределение и избор на идентичност.
    От казаното в писмото се разбира, че синът Ви е загубил интерес към онова, което учи и е изчезнало желанието да полага усилия в това. А дали това е било наистина негово желание? Понякога децата в любовта си към родителите приемат за свои , техните желания. Но това е илюзорно и в един момент тази илюзия изчезва на нейно място остава болеснена пустота. Тази пустота е много тежко страдание. Тя е мъчителен лабиринт от гняв, неудовлетворение, срам, досада, скука, болка и безсилие. Вие правилно сте доловила, че всичко това “вътре в него му пречи да действа конструктивно и той нищо не може да направи”.
    Вашата интуиция е най-добрият барометър за това дали синът Ви се нуждае от професионална помощ, за да открие автентичните си желания и премине отвъд празнотата. Ако смятате, че това е необходимо настоявайте сина ви да потърси помощ и не оставяйте нещата да се задълбочават. Психотерапията може да помогне на Вашия син да открие себе си и желанието си дори ако той посещава терапевта с недоверие необходими са време и капка желание за промяна.

    Надявамe се това писмо да е било полезно за Вас, въпреки, че то не може да замени реалната консултация с психотерапевт. VIA


    Писмото на г-жа Кръстева
    от май 2006г.

    Здравейте,
    Касае се за сина ми, който сега е на 25 години. Преди няколко години започна да си гризе ноктите на ръцете и да каса тези на краката, вместо да ги изрязва (като малък не е имал такъв навик). Горе долу по същото време спря да си взема и изпитите в университета, след като беше изкарал 5 семестъра без особени проблеми.

    Всичко това се случи след негово пътуване до САЩ с цел лятна работа там. За съжеление той не успя да се адаптира и се прибра в България след 1 месец. Беше много засрамен и объркан. През летата на следващите две години той беше отново в САЩ и се справи благополучно, но изглежда че първия неуспех остави трайна травма у него. Продължава с вредния навик с ноктите и не може да активизира обучението си в университета. Нещо вътре в него му пречи да действа кoнструктивнo и той нищо не може да направи. Ние родителите също сме безпомощни. Обичайните родителски напътствя само изострят взаимоотношенията ни и не водят до никакъв резултат.

    Това е проблемът.
    Какво ще ме посъветвате?

    Благодаря Ви предварително за отделените време и внимание.



    творба на Аndrew Hagen