психотерапия, психолог, психотерапевт, психоаналитик

психотерапия, психология, психоанализа
Психотерапия за възрастни и деца    

Психотерапия за възрастни и деца
Психотерапия за възрастни и деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  Via-Internet











  • Когато влезем в живота на едно дете, носим отговорност за любовта, която ще получим.

    Здравейте,

    Пиша Ви с молба за помощ. Изправен съм пред проблем с които не мога да се справя сам. Историята е следната: Преди 2 години и се запознах с една жена, която има момиченце (2г. и 8м.). Детето е сирак на половина, бащата загива в катастрофа преди да се роди. С жената първо ставаме гаджета, после решаваме че трябва да заживеем заедно, за да продължим да живеем, но вече като семейство. Бяхме 2 години заедно (добри или лоши няма значение), в които аз приемах Т. като свое дете и тя мен като татко. Въпросът е, че след раздялата преди 2 месеца, тя непрекъснато пита майка си за мен, плаче на сън, иска да си играем, казва на майка си “Когато Д. дойде аз ще му покажа как съм се научила да мажа филията с нож.” и т.н. детето при раздяла на родителите По-добре ли е детето да не ме вижда и да ме забрави за да не страда или е по-добре да му обясним какво се е случило? Какво е правилно да се направи в този случай? Тя е умна и разбира прекрасно какво й се говори, може ли да й се обясним, че ще се виждаме 1 път седмично за 1 час например (с цел да знае че ще ме види и да се примири малко по малко)? Да му се обясни че не съм му приятел или какво?
    Й.Борисов
    Писмо на Д.Борисов
    от 7 Септември 2009г.

    Уважаеми г-не,

    Ситуацията, която описвате в пимото си е напрактика пресечна точка на три вселени - Вие, Вашата бивша партньорка и нейната дъщеря. Всеки от Вас ще премине през този епизод по свой начин и това ще даде отражение върху другите двама. Когато влизаме в живота на някого, било то възрастен или дете неизбежно оставяме след себе си следи. Вие вече имате своето място в живота на детето какво смятате да правите с тази отговорност е въпрос, който трябва да решите двамата с майката на детето.
    С времето момиченцето ще се отдалечи от Вас. Причината не е толкова заради това, че не живеете под един покрив или не сте неин баща, а защото с времето тя ще разбере, че Вие не сте вече любовен обект за майка й и на свой ред майка й не е Ваш любовен обект. Децата се интересуват най-вече от този, когото майката (бащата) обича по дълбок и еротичен начин. Тази връзка между майката и Вас вече не съществува. Разбира се, преходът за детето ще е труден. От една страна, защото това е втора загуба за нея (първо е изгубила баща си, въпреки че не го е познавала това е бил нейният баща и той е важен за нея) и от друга, защото между Вас има изградена връзка. Ако искате да виждате това дете, от време на време, да му правите подаръци за рожденни дни и празници, ако сте готов да позволите тя да Ви се обажда отвреме на време и да Ви вижда, тогава трябва да обсъдите това с майка й. Когато вземете решение и знаете какво ще правите напълно свободно можете да й го съобщите. Деца трябва да знаят всичко, което се отнася до тях. Желателно е двамата с майка й да й обясните човешки, без да увъртате какво се е случило между Вас, че сте се запознали, влюбили, обичали, живели сте заедно с надеждата, че така ще бъде винаги. С времето сте станалии по-умни и сте разбрали, че всеки от Вас може да бъде много по-щастлив с някой други и е по-добре мама да потърси такъв мъж, който ще я направи по-щастлива, а вие такава жена с която ще се чувствате по-добре. Един ден Т. ще порасне и ще открие, че понякога трябва да се разделяме с хората които сме обичали, за да октрием други хора, които също ще обичаме. Вие сте прав, децата разбират всичко, но по специфичен начин. Затова не бива Вие или майка й да се обвинявате един друг за раздялата или да се търси кой прав, кой крив. Момичето сега има нужда от сигурност и надежда за бъдещето. Тази сигурност можете да й осигурите ако позволите да Ви вижда и чува когато желае, без обаче да й се отдавате изцяло. За всяко дете е хубаво да вижда, че възрастните имат своя живот и занимания, които са важни за тях и децата са част от този живот, а не негов център и смисъл. Надеждата за бъдещето ще дойде от това, че Вие и майка й най-вероятно ще окриете нови любими хора. Тези две неща - да можем да се разделим с тези които обичаме, когато сме готови за тази раздяла и да открием други, които да обичаме силно - е всичко, което момиченцето трябва да научи от Вас двамата. Раздялата не е краят, но известно време ще изглежда така, и тъгата ще е голяма. Тъгата в децата не е страшна, въпреки, че е непоносима за възрастните и те всячески се стараят да не натъжават детето. Страшно е, ако детето изгуби надежда за любов. Важно е майка й да не се откаже да търси своето щастие, за да може Т. един ден да го намери за себе си. Пожелаваме това и на трима Ви.