психотерапия, психолог, психотерапевт, психоаналитик

психотерапия, психология, психоанализа
Психотерапия за възрастни и деца    

Психотерапия за възрастни и деца
Психотерапия за възрастни и деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  за възрастни

  •  за юноши

  •  за деца

  •  Via-Internet











  • Крадци ограбили дома му ...
    но оставили толкова много въпроси за неговото 4-годишно въображение

    Здравейте,

    детски психолог Пише ви една разтревожена майка. Имам син на четири години и половина, който до момента е бил едно щастливо и палаво дете. Ппреди няколко дена разбиха и ограбиха апартамента ни. Крадците си бяха свършили "професионално" работата и отвън нямаше видими следи. По тази причина не можахме да предпазим малкия от ужаса и гледката след обира и огледа от полицията. Прекарахме около 6 часа в стълбището пред апартамента си докато всичко приключи. От тогава синът ми говори основно за това и винаги когато се прибираме в къщи пита дали някой не е идвал докато ни няма. Естествено всички сме в голам стрес, който се мъчим всячески той да не усеща, но едва ли успяваме на 100 процента тъй като загубите ни не са малки. Според вас удачно ли е детето да посещава лекар и какъв - психолог, психотерапевт или психиатър. Колко време трае едно такова лечение и ще бъде ли финансово по силите ми да го осъществя при вас? За моя радост не съм посещевала нито аз нито някой от семейството ми подобен специалист и не съм запозната.
    >Предварително ви благодаря за отговора!
    Писмо на Г.Г. от София
    от 30 Септември 2007г.

    Уважаема г-жо,

    Съжелявам да науча за случилото се с Вас. Кражбата е едно от престъпленията срещу личността. От гледна точка на психолога кражбата означава, че някой със зла умисъл е нахлул в твоето лично пространство и е осквернил или разрушил ценни за теб неща. Това, което крадците открадват е не просто вещи, а чувството ни за собствена нерикосновенност. Подобно на Вас и синът Ви се чувства в момента много уязвим. сякаш всеки може да нахлуе в неговия свят и да праи каквото си поиска. Най-често фантазиите ни ни карат да мислим, че този някой ще внесе някаква разруха, може би следващият път ще разруши и нас.
    Всичко това прави от кражбата травматично преживяване.
    Това, че синът Ви е бил свидетел неволен свидетел, е неприятно, но истината е че такива неща се случват в живота, просто така, без причина. Сега, след като е видял всичко, той има нуждата да намери обяснение на случилото се и най-вече има нуждата да говори и да пита. Вашият син има нуждата да намери думи, с които да изрази случилото се и своите емоции. Със сигурност мога да кажа, че не е добра идея да го предпазвате. Докато го държите настрани от проблемите, в место за добро, вие му вредите. Без да си давате сметка, възрастните го изолирате и така го оставяте сам със неговите тревоги и притеснения. Нормално е извесно време да има страхове. Нормално е и Вие възрастните да имате страхове, нима и Вие като се прибирате не си задавате тайно същия въпрос. Просто синът Ви реагира напълно нормално на създалата се ситуация, но за разлика от възрастните, децата са по-спонтанни.
    Какво да се прави ?

    Нека пита, отговаряйте му това, което знаете, че е истина.На децата трябва да се говори искренно за важните неща от живота като смъртта, кражбите, престъпленията, любовта и др. Кажете му, че кражбите се случват не защото сме ги предизвикали, а просто понякога става така.
    Нека вижда, че сте ядосани на крадците, така и той ще може да показва без страх от наказание че им се ядосва. Кажете му, че има такива хора, които влизат в къщите на хората и взимат ценни неща. Те не работят, не изкарват пари и затова крадат от другте хора и продават откраднатото. кажете му също, че да се влиза така и да се взимат неща е забранено от закона и тези хора ще бъдат открити и наказани. Полицайте ще ги хванат и ще ги арестуват, после съдията ще ги осъди и ще лежат в затвора. Намерете филм за крадци в който крадците ги хващат и ги затварят и го изгледайте цялото семейство. Говорете за случилото се пред него и се опитайте да му внушите, че има закони и тези крадци ще си получат заслуженото. (Знам, че на Вас не Ви се вярва, но е важно децата да вярват, че справедливостта ще възтържествува) Нека синът ви разбере, че не само вратата на апартамента го пази, но и полицията и закона и правилата, които хората спазват защото то е така.
    Ако синът Ви има желание да говори за тези крадци, оставете го. Нека ви разкаже как ще ги промуши и завърже, как ще им разбие физиономията как ще ги изкорми и ще ги остави да се мъчат. Това е чудесна фантазия за отмъщение. Фантазиите не са действия на практика, така че всичко е наред. Напоследък има компютърни игри, в които децата играят крадци - не го оставяйте да ги играе. Нека ги рисува тия крадци ако има желание, нека мисли за това. Знайте, че се опитва да реши нещо сам за себе си не го спирайте, но и не го провокирайте.
    ...И още нещо, ако синът Ви има собствена стая започнете да чукате, когато влизате и искайте и от него да чука, когато той влиза във Вашата. Може да Ви е стори странно, но това е важно. Целта на това упражнение, което трябва да стане навик е детето да знае, че нито децата, нито възрастните могат да влизат навсякъде безпрепятствено. Въобще, почнете да обръщате внимание на личните му граници. Не му бършете устата, оставете го той да си я избърше, това е неговото тяло.
    Надявам се, че съм успяла да Ви предам идеята за това какво се случва със сина Ви и какво е необходимо сега.
    Ирина Шумкова